Творчеството е всяка дейност, при която човек създава нещо ново. „Ако ние се взрем в поведението на човека, в цялата негова дейност може да се различат два вида постъпки”. Единият вид е възпроизвеждаща дейност, която е тясно свързана с паметта ни. Чрез нея човек възпроизвежда или повтаря „по-рано създалите се и изработени поведенчески прийоми, или възкресява, актуализира следи от предишни впечатления”. Общото за този вид дейност, е че не създава нищо ново, а се основава на повторение на това, което вече e било.
Другият вид дейност на човека е творческата. Чрез нея, когато във въображението ни се обрисува картина например за бъдещето, ние не възпроизвеждаме стар опит, защото всъщност това е нещо, което не сме виждали, но имаме своя представа и образ за него. Всяка дейност, която създава нови образи принадлежи към творческата дейност. „Тази творческа дейност, основа на комбиниращата способност на нашия мозък, психологията нарича въображение или фантазия”

Въображението е основа на творческата дейност и се проявява навсякъде в културния ни живот. То прави възможно техническото, научното и художественото творчество. Всичко, което ни заобикаля, с изключение на природата е резултат от въображението и творчеството на човек.
Творчеството и процесите му се развиват от най-ранна възраст. Тези творчески процеси при децата личат най-вече в игрите им.
Приказките са интересни и забавни за децата и те ги харесват не по-малко от играта. Грабват детското внимание, като ги отвеждат в един вълшебен и необикновен свят, в които доброто винаги побеждава злото. Децата вярват на случващото се в приказките, поради тази причина те имат и възпитателна функция.
Освен чрез илюстрации и картинки, детските приказки могат да се разиграят чрез малки театрални постановки с кукли.
Друг вид на поднасяне на приказката е нейното „изиграване”, театрализацията й. „Чрез театралната магия приказните герои и обстоятелства, пленили детското въображение чрез чутото и видяното, добиват „кръв и плът”, материализират се в чудото на театралната игра”. Театралното изкуство обединява изразните средства на сценичната игра, на музиката, литературата, танца и изобразителните изкуства.
Приказните образи (особено тези в кукления театър) задоволяват детските потребности „от динамично занимателно действие, превръщайки се в еталон за подражание, стават двигател за поведението им в сюжетно-ролевите игри”. Те въздействат силно върху малкия зрител, развиват въображението, нравствените и естетически чувства и създават мотиви за добро поведение – готовност за приятелство, взаимопомощ и т.н.
Въображението може да ни отведе навсякъде. Тази уникална способност е притежание единствено и само на човек.
Приказката е лесен начин за забавление – изпълнена с красиви принцеси, храбри принцове, говорещи животни и много, много вълшебства. Децата обичат този приказен свят. Но освен развлекателни приказките обогатяват и разширяват въображението, а то е нужно. Всички велики открития, художествени творби и изкуства, не биха били възможни без въображение. Човешкото въображение е необхватно и могъщо, за разлика от логическото, което е нужно, но ограничено. Съчетанието на логическо мислене и въображение формират самостоятелната мисъл, а развитието на тази мисъл е основна за бъдещото на децата. Собствената мисъл е резултат от интелигентността и въображението. Именно приказката е най-лесния и забавен начин за формиране и развитие на интелигентността на децата чрез въображението.

Няма коментари:
Публикуване на коментар